Телата ни без глас разбраха, че се искат.
Душата ми е наранена струна от счупена китара,
на която можеш само ти да свириш...
Не зная път до твоето сърце
без тъпа, грозна болка.
А искам с тебе да се слея
като айсберг, разкъсващ твоя нежен кораб.
Кроткият ти поглед на сърна
превърна ме във пленник на страстта!
Сърцето ми безплътна, огнена жарава,
кървящо в 13-ти кръг на небитието се стопява.
Не съм събрал достатъчно сълзи,
за да заплача от любов.
А иска ми се с тебе да летим,
като два гълъба под нацъфтели ябълкови клони!...
Зелени, пясъчни вълни
прегръщат те и те обливат.
Един неземен лунен спомен,
във който ти си пламенна, искряща и игрива.
Гласът ти ме омая с твоя искрен,
неподправен, нежен зов!...
Разплакана... свенлива... сега те искам,
моя нежна, плачеща Любов!!!
© Юлиан Владимиров All rights reserved.