Първата любов (Ели)
Моята първа любов, моята първа жена.
Къде си ти сега, някъде по света,
остана ли поне в теб спомена за Любовта?
Дали и ти бе влюбена, като мен някога?
А чувството бе тъй прекрасно,
желание силно, истинско и страстно.
За мен бе ти, Тя – единствена,
но дали ме ти тогава разбра.
От сърцето ми излязоха слова,
едни прекрасни стихове за Любовта!
Танцувахме, ти бе до мен тогава,
а в сърцето ми остана спомена, не забрава.
Едно чувство, искрено младежко,
и преживях го толкова тежко!
А ти така и не ме разбра,
дали понякога спомняш си за нашата среща?
Не Сигурно, защото един ден ме видя,
не ме видя или уж не ме познаваш!
Не ме позна, дали или това е Съдба!
Не ни било писано да бъдем заедно Сега,
да срещнем заедно нея, Любовта!
А аз ще си спомням за теб, в сърцето ми тръпка една!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados