Първата любов (Ели)

Моята първа любов, моята първа жена.

Къде си ти сега, някъде по света,

остана ли поне в теб спомена за Любовта?

Дали и ти бе влюбена, като мен някога?

А чувството бе тъй прекрасно,

желание силно, истинско и страстно.

За мен бе ти, Тя – единствена,

но дали ме ти тогава разбра.

От сърцето ми излязоха слова,

едни прекрасни стихове за Любовта!

Танцувахме, ти бе до мен тогава,

а в сърцето ми остана спомена, не забрава.

Едно чувство, искрено младежко,

и преживях го толкова тежко!

А ти така и не ме разбра,

дали понякога спомняш си за нашата среща?

Не Сигурно, защото един ден ме видя,

не ме видя или уж не ме познаваш!

Не ме позна, дали или това е Съдба!

Не ни било писано да бъдем заедно Сега,

да срещнем заедно нея, Любовта!

А аз ще си спомням за теб, в сърцето ми тръпка една!