"Първата любов ръжда не хваща"
Ти дойде и вдъхна живот на едно сърце,
ти дойде и грейна като слънце на моето небе,
ти дойде и те прегърнах с треперещи ръце,
ти дойде и отново ме превзе...
Ти дойде и познати чувства ме обзеха,
на любов, на мъка, на утеха,
на ревност, на тъга, на щастие дори,
и макар да знам, че много ще боли,
им се поддавам и роня пак сълзи,
но не съжалявам и за една сълза дори,
щом причината за тях си ти...
Ти дойде и вече ще си заминаваш,
то обещай да не ме забравяш.
Ще помня вечно как с усмивка ме даряваш,
как с гласчето си успокояваш,
и как за всичко ми прощаваш.
Чувствата си няма да изказвам,
че до утре има да приказвам,
но ти си знаеш колко много те обичам
и как стремя се да отричам,
но после пак след тебе тичам,
и понякога на глупак приличам.
Извинявай за моментите на слабост,
които не успях да контролирам,
опитвам се да се спирам,
но чувствата напъват и грешно реагирам.
Знам, че с тебе нямам шанс
да се гмурна в любовен транс,
знам, и знай, че те разбирам
и няма да тръгна да умирам,
но надеждата вечно ще я има,
и жаждата за теб неутолима,
но аз съм свикнал с напразни надежди да живея
и за невъзможното да копнея,
така че някак ще се справя
и на крака ще се изправя,
и ще те нося вечно там, където
запазило е място за теб сърцето.
Ще ми липсваш много, знай,
даже вече го усещам май,
а още не си тръгнала дори,
но сбогуването вече ме боли,
ала болката ще отшуми,
щом знам, че там добре си ти,
и с приятеля ти сте щастливи,
а щастието ти и на мен ще дава сили...
Краси!
© Красимир Петков Todos los derechos reservados