"Първата любов ръжда не хваща"

Ти дойде и вдъхна живот на едно сърце,

ти дойде и грейна като слънце на моето небе,

ти дойде и те прегърнах с треперещи ръце,

ти дойде и отново ме превзе...

Ти дойде и познати чувства ме обзеха,

на любов, на мъка, на утеха,

на ревност, на тъга, на щастие дори,

и макар да знам, че много ще боли,

им се поддавам и роня пак сълзи,

но не съжалявам и за една сълза дори,

щом причината за тях си ти...

Ти дойде и вече ще си заминаваш,

то обещай да не ме забравяш.

Ще помня вечно как с усмивка ме даряваш,

как с гласчето си успокояваш,

и как за всичко ми прощаваш.

Чувствата си няма да изказвам,

че до утре има да приказвам,

но ти си знаеш колко много те обичам

и как стремя се да отричам,

но после пак след тебе тичам,

и понякога на глупак приличам.

Извинявай за моментите на слабост,

които не успях да контролирам,

опитвам се да се спирам,

но чувствата напъват и грешно реагирам.

Знам, че с тебе нямам шанс

да се гмурна в любовен транс,

знам, и знай, че те разбирам

и няма да тръгна да умирам,

но надеждата вечно ще я има,

и жаждата за теб неутолима,

но аз съм свикнал с напразни надежди да живея

и за невъзможното да копнея,

така че някак ще се справя

и на крака ще се изправя,

и ще те нося вечно там, където

запазило е място за теб сърцето.

Ще ми липсваш много, знай,

даже вече го усещам май,

а още не си тръгнала дори,

но сбогуването вече ме боли,

ала болката ще отшуми,

щом знам, че там добре си ти,

и с приятеля ти сте щастливи,

а щастието ти и на мен ще дава сили...

Краси!