22 jun 2024, 9:29

Първи ден на лятото

602 2 6

 

Първи ден на лятото, а някак ми е тъжно.

Да ми се усмихне на мига едва ли ми е длъжно...

Тъй  дълго чаках  неговата четка

върху платно да нарисува цветната наметка

с  утрини безоблачни и залези от злато,

с бели маргарити осеяли богато

уханното поле и нивите зелени,

билки лековити, макове червени...

И ето, весело ми стана. Някаква забежка

между  облаче  и вятър в луда въртележка.

Ту дъжд изсипе се, ту слънце жарко.

Прескача локвата детенце малко    

и закачливо смее се с чадър в ръката,

а над главата му изгря  дъгата.

Надипля  цветните  райета

с воали нежни  на плисета.

Види ли я, всеки е щастлив.

Светът през лятото е тъй красив!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...