Първи ден на лятото
Първи ден на лятото, а някак ми е тъжно.
Да ми се усмихне на мига едва ли ми е длъжно...
Тъй дълго чаках неговата четка
върху платно да нарисува цветната наметка
с утрини безоблачни и залези от злато,
с бели маргарити осеяли богато
уханното поле и нивите зелени,
билки лековити, макове червени...
И ето, весело ми стана. Някаква забежка
между облаче и вятър в луда въртележка.
Ту дъжд изсипе се, ту слънце жарко.
Прескача локвата детенце малко
и закачливо смее се с чадър в ръката,
а над главата му изгря дъгата.
Надипля цветните райета
с воали нежни на плисета.
Види ли я, всеки е щастлив.
Светът през лятото е тъй красив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
