Първи ден на лятото, а някак ми е тъжно.
Да ми се усмихне на мига едва ли ми е длъжно...
Тъй дълго чаках неговата четка
върху платно да нарисува цветната наметка
с утрини безоблачни и залези от злато,
с бели маргарити осеяли богато
уханното поле и нивите зелени,
билки лековити, макове червени...
И ето, весело ми стана. Някаква забежка
между облаче и вятър в луда въртележка.
Ту дъжд изсипе се, ту слънце жарко.
Прескача локвата детенце малко ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up