30 abr 2022, 23:04

Първи май

  Poesía » Civil
653 0 0

О, нещастни роби на труда,

тъжно ми е за вашата съдба,

искам аз от сън да ви пробудя,

да ви призова за правда и борба.

Всеки беден щастие заслужава,

от лъжи всички се уморихме,

а неволята все си продължава,

тридесет и две години затрихме.

Кога ще се събудиш, труженико,

че те манипулират не видя ли,

в това общество ти си никой,

в тази държава кучета те яли!

Живееш в ада, а казват, че си в рая,

ти си от хората социално слаби,

ще те потискат почти до края,

системата те тъпче и те граби.

Душите светлина, простор желаят,

те са сила, огън, жадуват за рай,

повече не искат гнет да траят,

че в сърцата отеква Първи май!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...