О, нещастни роби на труда,

тъжно ми е за вашата съдба,

искам аз от сън да ви пробудя,

да ви призова за правда и борба.

Всеки беден щастие заслужава,

от лъжи всички се уморихме,

а неволята все си продължава,

тридесет и две години затрихме.

Кога ще се събудиш, труженико,

че те манипулират не видя ли,

в това общество ти си никой,

в тази държава кучета те яли!

Живееш в ада, а казват, че си в рая,

ти си от хората социално слаби,

ще те потискат почти до края,

системата те тъпче и те граби.

Душите светлина, простор желаят,

те са сила, огън, жадуват за рай,

повече не искат гнет да траят,

че в сърцата отеква Първи май!