Първи сонет

11 dic 2009, 10:09

Poesía » Otra

456 0 2

Алена мъгла над мен се вие,

вино и тютюн в разсъдъка се сливат,

замъглени мисли умът ми шие,

вплитайки думи, които ме опиват.

Ръката трепва, размахва перо неусетно,

изписва пъргаво, леко, безмер слова,

за болката и битието безцветно,

за битката и други ред дела.

След виното, драги, иде ред на мисълта,

че от кал създадени сме, ала търчим все,

бързамe да тлеем, да летим с пепелта,

но не би ни приело, о не, великото небе!

В ангел с криле от кал и лъжи,

всеки от нас се превръща, уви !

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

LordZombie (Денис Метев)

2009-12-11T23:17:03+02:00

От гледна точна на ритъма или не ти звучи добре като дума ? Благодаря за коментара
elenabili (Елена Биларева)

2009-12-11T10:27:30+02:00

Стихотворението е интересно. Според мен можеш да замениш само "търчим" с друга дума )