Алена мъгла над мен се вие,
вино и тютюн в разсъдъка се сливат,
замъглени мисли умът ми шие,
вплитайки думи, които ме опиват.
Ръката трепва, размахва перо неусетно,
изписва пъргаво, леко, безмер слова,
за болката и битието безцветно,
за битката и други ред дела.
След виното, драги, иде ред на мисълта,
че от кал създадени сме, ала търчим все,
бързамe да тлеем, да летим с пепелта,
но не би ни приело, о не, великото небе! ...