2 jul 2008, 12:34

Първи в сърцето 

  Poesía
724 0 5

Първи в сърцето

 

Нощ... Всичко беше само сън... Или? Но как сънувах...?!
В бял еднорог се превърнах!
На отражението ти във водата се любувах!
В капките плач ясно те зърнах...

 

Под шума на листата
подадох плахо ранено копито...
Към луната... Там, където заблестя!
Но в небесното корито
нашата звезда не заискря...

 

Сълзата така ме опари!...
Боли... Но не и както болката любовна...
А не обичам сънищата да стават кошмари!
И за плача на еднорога аз да съм виновна...

 

Не... Това в очите... са пръски от водата!
По кожата не са рани! Вълшебен прах!
Чува се и стонът на душата...
Но не е изваян, даже е малко плах...

 

По-празно е сърцето от чашката на увяхнало цвете!...
И венчелистчетата му се късат подир ден!...
Едно знам - и аз, и еднорогът... И двете
плачем за нещо общо... И за нея, и за мен...

 

Първи си в сърцето ми и последен... Но сега те няма.
В миг струя светлина се подава като подарък от Бога...!
Нова любов ли е това в замяна?! 
Не... Не може... Отблясъкът е идващата смърт на еднорога.

© Андреа Емилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??