Първи в сърцето
Първи в сърцето
Нощ... Всичко беше само сън... Или? Но как сънувах...?!
В бял еднорог се превърнах!
На отражението ти във водата се любувах!
В капките плач ясно те зърнах...
Под шума на листата
подадох плахо ранено копито...
Към луната... Там, където заблестя!
Но в небесното корито
нашата звезда не заискря...
Сълзата така ме опари!...
Боли... Но не и както болката любовна...
А не обичам сънищата да стават кошмари!
И за плача на еднорога аз да съм виновна...
Не... Това в очите... са пръски от водата!
По кожата не са рани! Вълшебен прах!
Чува се и стонът на душата...
Но не е изваян, даже е малко плах...
По-празно е сърцето от чашката на увяхнало цвете!...
И венчелистчетата му се късат подир ден!...
Едно знам - и аз, и еднорогът... И двете
плачем за нещо общо... И за нея, и за мен...
Първи си в сърцето ми и последен... Но сега те няма.
В миг струя светлина се подава като подарък от Бога...!
Нова любов ли е това в замяна?!
Не... Не може... Отблясъкът е идващата смърт на еднорога.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Андреа Емилова Все права защищены
