15 mar 2006, 12:18

ПЪРВО /само мое/

  Poesía
829 0 5
Първи сълзи.

Първи смях.

Първи стъпки.

Първи думи.

Първи рани.

Първи знания. 

Първи награди. 

Първи грешки.

Първоначлни разбираня.

Първи лъжи.

Първи истини.

Първи надежди.

Първи исканя.

Първа среща.

Първа любов.

Първата наслада.

Първи "грях".

Първи разочарования.

Първата истинска болка,
от нещо за винаги загубено,
което ще е вечно само неше собствено!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жеже Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво миличка!!!
    Ти притежаваш една особена чувствителност, която е непозната за много хора!
    Специялен поздрав от мен!
  • Немога да разбера защо въобще си правите труда да пишете ... като не ви харесва не пишете!Защо трябва да дразните околните?!според мен Вие просто не оценявате старанието!Жежи на мен много ми хареса много е истинско Браво отл.6
  • Съжалявам, но и на мен не ми звучи като стих.
  • Аз пък мисля,че е прекрасно стихотворение!!!за разлика от някои хора,които държат толкова на римата,че не им остава време за друго.Смятам замисалът за много сериозен,пък и стихогворението не е лошо!Бе, направо си е добро!Поздрави искрени.Защото си искрена,пак за разлика от повечето тук.6
  • стихотворение?!?!!?!?!? не мисля...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...