15 мар. 2006 г., 12:18

ПЪРВО /само мое/

833 0 5
Първи сълзи.

Първи смях.

Първи стъпки.

Първи думи.

Първи рани.

Първи знания. 

Първи награди. 

Първи грешки.

Първоначлни разбираня.

Първи лъжи.

Първи истини.

Първи надежди.

Първи исканя.

Първа среща.

Първа любов.

Първата наслада.

Първи "грях".

Първи разочарования.

Първата истинска болка,
от нещо за винаги загубено,
което ще е вечно само неше собствено!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жеже Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво миличка!!!
    Ти притежаваш една особена чувствителност, която е непозната за много хора!
    Специялен поздрав от мен!
  • Немога да разбера защо въобще си правите труда да пишете ... като не ви харесва не пишете!Защо трябва да дразните околните?!според мен Вие просто не оценявате старанието!Жежи на мен много ми хареса много е истинско Браво отл.6
  • Съжалявам, но и на мен не ми звучи като стих.
  • Аз пък мисля,че е прекрасно стихотворение!!!за разлика от някои хора,които държат толкова на римата,че не им остава време за друго.Смятам замисалът за много сериозен,пък и стихогворението не е лошо!Бе, направо си е добро!Поздрави искрени.Защото си искрена,пак за разлика от повечето тук.6
  • стихотворение?!?!!?!?!? не мисля...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...