Първобитен

Престъпваш бавно в мрака.

Няма светлина.

Никой в тъмното не чака.

Изчезнал без следа.

Никой няма тука

в този непрогледен мрак,

но хич да не ти пука,

че останал си без крак.

Влачи се с мъка бавно по корем.

Следа оставяш в мрака.

След векове по нея ще четем

за пътя на дивака.

С нокти впивай се в земята,

с лакти си проправяй път

и от мрака влез в гората,

построй си първобитен кът.

Археолози днес да те открият

и в музей да те покажат.

Костите в зебло ще ти увият

преди в земя да се разложат.

С лампи тъмнината ще прогонят,

легло от махагон ще ти сковат,

но сълза едва ли ще проронят,

едва ли болката ще разберат!