8 июн. 2013 г., 18:24

Първобитен

912 0 0

 

             

Първобитен

Престъпваш бавно в мрака.

Няма светлина.

Никой в тъмното не чака.

Изчезнал без следа.

 

Никой няма тука

в този непрогледен мрак,

но хич да не ти пука,

че останал си без крак.

 

Влачи се с мъка бавно по корем.

Следа оставяш в мрака.

След векове по нея ще четем

за пътя на дивака.

 

С нокти впивай се в земята,

с лакти си проправяй път

и от мрака влез в гората,

построй си първобитен кът.

 

Археолози днес да те открият

и в музей да те покажат.

Костите в зебло ще ти увият

преди в земя да се разложат.

 

С лампи тъмнината ще прогонят,

легло от махагон ще ти сковат,

но сълза едва ли ще проронят,

едва ли болката ще разберат!

 

      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...