Първобитен
Първобитен
Престъпваш бавно в мрака.
Няма светлина.
Никой в тъмното не чака.
Изчезнал без следа.
Никой няма тука
в този непрогледен мрак,
но хич да не ти пука,
че останал си без крак.
Влачи се с мъка бавно по корем.
Следа оставяш в мрака.
След векове по нея ще четем
за пътя на дивака.
С нокти впивай се в земята,
с лакти си проправяй път
и от мрака влез в гората,
построй си първобитен кът.
Археолози днес да те открият
и в музей да те покажат.
Костите в зебло ще ти увият
преди в земя да се разложат.
С лампи тъмнината ще прогонят,
легло от махагон ще ти сковат,
но сълза едва ли ще проронят,
едва ли болката ще разберат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Неделчева Всички права запазени