8.06.2013 г., 18:24

Първобитен

906 0 0

 

             

Първобитен

Престъпваш бавно в мрака.

Няма светлина.

Никой в тъмното не чака.

Изчезнал без следа.

 

Никой няма тука

в този непрогледен мрак,

но хич да не ти пука,

че останал си без крак.

 

Влачи се с мъка бавно по корем.

Следа оставяш в мрака.

След векове по нея ще четем

за пътя на дивака.

 

С нокти впивай се в земята,

с лакти си проправяй път

и от мрака влез в гората,

построй си първобитен кът.

 

Археолози днес да те открият

и в музей да те покажат.

Костите в зебло ще ти увият

преди в земя да се разложат.

 

С лампи тъмнината ще прогонят,

легло от махагон ще ти сковат,

но сълза едва ли ще проронят,

едва ли болката ще разберат!

 

      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...