Първобитен
Престъпваш бавно в мрака.
Няма светлина.
Никой в тъмното не чака.
Изчезнал без следа.
Никой няма тука
в този непрогледен мрак,
но хич да не ти пука,
че останал си без крак.
Влачи се с мъка бавно по корем.
Следа оставяш в мрака.
След векове по нея ще четем
за пътя на дивака.
С нокти впивай се в земята,
с лакти си проправяй път
и от мрака влез в гората,
построй си първобитен кът.
Археолози днес да те открият
и в музей да те покажат.
Костите в зебло ще ти увият
преди в земя да се разложат.
С лампи тъмнината ще прогонят,
легло от махагон ще ти сковат,
но сълза едва ли ще проронят,
едва ли болката ще разберат!
© Иванка Неделчева Всички права запазени