7 feb 2013, 17:58

Първолак 

  Poesía » Para niños
748 1 2

Първолак, първолак,

ученик съм вече аз.

Щастие голямо

и за татко, и за мама!

 

Сутрин вечно тя трепери

дали тетрадките си ще намеря,

дали домашното написах, 

или във игри се пак улисах.

 

Татко казва ми: - Учи,

стига вече с тез игри!

Но на мен ми се играе

със играчки - не с буквара!

 

Първолак, първолак,

ще ви кажа нещо аз:

чудо пък голямо,

учен аз като не стана!

© Антония Генова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Май добре ми се получават,ще опитам.
  • Право е детето,да е живо и здраво.Да може да стане поне пожарникар,е това му стига да управлява цяла държава.Моят син някога казваше, за шофьор 3 стига.Напиши още за деца.
Propuestas
: ??:??