7.02.2013 г., 17:58

Първолак

998 1 2

Първолак, първолак,

ученик съм вече аз.

Щастие голямо

и за татко, и за мама!

 

Сутрин вечно тя трепери

дали тетрадките си ще намеря,

дали домашното написах, 

или във игри се пак улисах.

 

Татко казва ми: - Учи,

стига вече с тез игри!

Но на мен ми се играе

със играчки - не с буквара!

 

Първолак, първолак,

ще ви кажа нещо аз:

чудо пък голямо,

учен аз като не стана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Генова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Май добре ми се получават,ще опитам.
  • Право е детето,да е живо и здраво.Да може да стане поне пожарникар,е това му стига да управлява цяла държава.Моят син някога казваше, за шофьор 3 стига.Напиши още за деца.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...