7.02.2013 г., 17:58

Първолак

997 1 2

Първолак, първолак,

ученик съм вече аз.

Щастие голямо

и за татко, и за мама!

 

Сутрин вечно тя трепери

дали тетрадките си ще намеря,

дали домашното написах, 

или във игри се пак улисах.

 

Татко казва ми: - Учи,

стига вече с тез игри!

Но на мен ми се играе

със играчки - не с буквара!

 

Първолак, първолак,

ще ви кажа нещо аз:

чудо пък голямо,

учен аз като не стана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Генова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Май добре ми се получават,ще опитам.
  • Право е детето,да е живо и здраво.Да може да стане поне пожарникар,е това му стига да управлява цяла държава.Моят син някога казваше, за шофьор 3 стига.Напиши още за деца.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...