7 февр. 2013 г., 17:58

Първолак

1K 1 2

Първолак, първолак,

ученик съм вече аз.

Щастие голямо

и за татко, и за мама!

 

Сутрин вечно тя трепери

дали тетрадките си ще намеря,

дали домашното написах, 

или във игри се пак улисах.

 

Татко казва ми: - Учи,

стига вече с тез игри!

Но на мен ми се играе

със играчки - не с буквара!

 

Първолак, първолак,

ще ви кажа нещо аз:

чудо пък голямо,

учен аз като не стана!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Генова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Май добре ми се получават,ще опитам.
  • Право е детето,да е живо и здраво.Да може да стане поне пожарникар,е това му стига да управлява цяла държава.Моят син някога казваше, за шофьор 3 стига.Напиши още за деца.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...