24 may 2017, 16:21  

Първото

  Poesía
504 0 0

В река от страсти ме понесе

под тихия дъжд на хладна есен,

една ръка ме взе от мрака

вървях след теб макар за малко.

 

Сълзи се сливат със росата

във перли малки из тревата,

и вятърът долита с песен

за мъничко любов във свят отнесен.

 

Следи след двама ни остават

сближават се.... или раздалечават,

в лабиринт безкраен се оплитат

Напред? Встрани? Не знам, а и не питам.

 

Звезди понасят се в небето

водопад от сълзи във сърцето,

душата моли за пощада

време няма тя да страда.

 

Вятърът понася лудо

листа повехнали, но още будни,

Пътят му започва май от тука

на нечия врата ще спре и ще почука...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Georgi Glavev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...