В река от страсти ме понесе

под тихия дъжд на хладна есен,

една ръка ме взе от мрака

вървях след теб макар за малко.

Сълзи се сливат със росата

във перли малки из тревата,

и вятърът долита с песен

за мъничко любов във свят отнесен.

Следи след двама ни остават

сближават се.... или раздалечават,

в лабиринт безкраен се оплитат

Напред? Встрани? Не знам, а и не питам.

Звезди понасят се в небето

водопад от сълзи във сърцето,

душата моли за пощада

време няма тя да страда.

Вятърът понася лудо

листа повехнали, но още будни,

Пътят му започва май от тука

на нечия врата ще спре и ще почука...