Гларус изповядва дребни страсти.

в мазето на Живота.

Крещи, намерил някаква огризка.

Не иска и да знае,

че главоломно сме се устремили

още в Началото към Края.

Макар че с него сме субатомни частици

от електроните на дивата Вселена,

а аз съм тук, на първото стъпало...

И днес ще осквернявам светлината

с каскада от движения и звуци.

Ще бързам да наваксам всички нощи-,

крадци на мигове,

натрапили ми слепи сънища.

И днес Животът в многоцветни кръпки

ще упражни безумните си варианти...

Ще ме превърне в кройка от фантазии.

А аз изпъчила гърди,

преливаща от неведение,

с илюзии ще черпя въображението.

Заровена във пепел от брътвежи,

ще се опитам да открия Словото

и в генетичната спирала ще го вписвам.

Ще се потапям край

подмоли от емоции,

за да нахраня с улова си Боговете

Напразно сред забрани и закони

ще ровя да открия свободата си

Неуловима като неутрино,

като загатващ фон от взрив на сътворението.

Ще страдам, плачейки с усмивка,

Объркана,изгубена и неразбрана,

безспирно търсеща сред нищото частица.

Каква чудовищна космическа забивка!

Суров е данъка да бъда единица...