Първото стъпало
Гларус изповядва дребни страсти.
в мазето на Живота.
Крещи, намерил някаква огризка.
Не иска и да знае,
че главоломно сме се устремили
още в Началото към Края.
Макар че с него сме субатомни частици
от електроните на дивата Вселена,
а аз съм тук, на първото стъпало...
И днес ще осквернявам светлината
с каскада от движения и звуци.
Ще бързам да наваксам всички нощи-,
крадци на мигове,
натрапили ми слепи сънища.
И днес Животът в многоцветни кръпки
ще упражни безумните си варианти...
Ще ме превърне в кройка от фантазии.
А аз изпъчила гърди,
преливаща от неведение,
с илюзии ще черпя въображението.
Заровена във пепел от брътвежи,
ще се опитам да открия Словото
и в генетичната спирала ще го вписвам.
Ще се потапям край
подмоли от емоции,
за да нахраня с улова си Боговете
Напразно сред забрани и закони
ще ровя да открия свободата си
Неуловима като неутрино,
като загатващ фон от взрив на сътворението.
Ще страдам, плачейки с усмивка,
Объркана,изгубена и неразбрана,
безспирно търсеща сред нищото частица.
Каква чудовищна космическа забивка!
Суров е данъка да бъда единица...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
