theironlady (Златина Георгиева)
216 228
30 ene 2013, 17:47

Пързалка 

  Poesía » De amor
561 0 4

Пързалка

Връзката ни стана трудна –

интернетът нещо хлопа,

мига на парцали и без тока

онемяваш, ставаш чуждия.

 

От студа на зимата или от друго

вее хлад по редовете,

вече се пързалят думите

на кънки от пусторечие.

 

По надолнището хлъзгаво

се изплъзва бързо времето,

на нощта безлична дреме ù -

някой иска ли мига да вземе.

 

Все е сняг – до бяла празност

вътре, вън, край нас и горе.

Моля ви, дръпнете шалтера –

светлината има глас, говори ми!

 

Малко сиви, малко мними,

пак да станем цветни, някои!

Възкресение като в Оная книга – 

Логосът да е в началото!

 

Имам нужда в тоя студ езически

от шейните на лъжи красиви

да се попързаляме хлапашки

и да му изгубим края.

 

Че топят се гузни ледовете

(синоптикът туй не знае)

в огнения термометър на ръцете –

слънцето е в тях, ти ми го донесе...

 

 

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Исках да го изпратя вдън вселенските бездни беззвездни....да го изтрия, но се плащало, било услуга. Написах го като игра и не го приемам сериозно...
  • " Гузните ледовете" Хареса ми Много е стилно!
  • ... от друго ще да е... но поне има надежда!
    Хубаво!
Propuestas
: ??:??