Пързалка
Пързалка
Връзката ни стана трудна –
интернетът нещо хлопа,
мига на парцали и без тока
онемяваш, ставаш чуждия.
От студа на зимата или от друго
вее хлад по редовете,
вече се пързалят думите
на кънки от пусторечие.
По надолнището хлъзгаво
се изплъзва бързо времето,
на нощта безлична дреме ù -
някой иска ли мига да вземе.
Все е сняг – до бяла празност
вътре, вън, край нас и горе.
Моля ви, дръпнете шалтера –
светлината има глас, говори ми!
Малко сиви, малко мними,
пак да станем цветни, някои!
Възкресение като в Оная книга –
Логосът да е в началото!
Имам нужда в тоя студ езически
от шейните на лъжи красиви
да се попързаляме хлапашки
и да му изгубим края.
Че топят се гузни ледовете
(синоптикът туй не знае)
в огнения термометър на ръцете –
слънцето е в тях, ти ми го донесе...
© Златина Георгиева All rights reserved.
