27 dic 2024, 18:05

Пързалки преди и сега

  Poesía
418 0 0



Побеляла е тревата.
Покривите - заснежени.
Раничко е за шейната
и пързалки споделени.

Тъкмо този стих написах
и небето се засмя.
Чувствам се съвсем стъписан.
Спря снегът. Буквално - спря.

Изпързаляха ме значи
всички наши синоптици.
Гарван, бялото разграчи
в тон на всякакви скептици.

А какви пързалки бяха
в детството на тия дати!!!
Всички стави ни боляха,
но със спомени богати.

Днес се радваме на бяло,
даже да е по тревата.
Политически пързалки
вече правят ни в страната.





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...