27 dic 2024, 18:05

Пързалки преди и сега

  Poesía
415 0 0



Побеляла е тревата.
Покривите - заснежени.
Раничко е за шейната
и пързалки споделени.

Тъкмо този стих написах
и небето се засмя.
Чувствам се съвсем стъписан.
Спря снегът. Буквално - спря.

Изпързаляха ме значи
всички наши синоптици.
Гарван, бялото разграчи
в тон на всякакви скептици.

А какви пързалки бяха
в детството на тия дати!!!
Всички стави ни боляха,
но със спомени богати.

Днес се радваме на бяло,
даже да е по тревата.
Политически пързалки
вече правят ни в страната.





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...