27.12.2024 г., 18:05

Пързалки преди и сега

414 0 0



Побеляла е тревата.
Покривите - заснежени.
Раничко е за шейната
и пързалки споделени.

Тъкмо този стих написах
и небето се засмя.
Чувствам се съвсем стъписан.
Спря снегът. Буквално - спря.

Изпързаляха ме значи
всички наши синоптици.
Гарван, бялото разграчи
в тон на всякакви скептици.

А какви пързалки бяха
в детството на тия дати!!!
Всички стави ни боляха,
но със спомени богати.

Днес се радваме на бяло,
даже да е по тревата.
Политически пързалки
вече правят ни в страната.





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...