3 may 2009, 20:05

Пъстро вълшебство

944 0 1

В едно пъстро и тихо вълшебство изпадам,
когато смирено до тебе застана
и времето спира в миг мълчалив, в който
завинаги бих могъл да остана.

Всеки път е така - когато
от твоите устни живота отпивам,
от възбуда гласът ми трепери,
а сетне – до късно нощес не заспивам.

И когато твоите длани
в моите длани усещам,
под краката ми Раят остава
и само слънчеви дни имам насреща.

Ден подир ден от моята обич
в душите на хората аз ще насаждам –
защото ти си моята малка магия
и всеки път щом те докосна – ще се прераждам.

03.05.2009 ... на Ади

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриан Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незабравимо!!!
    Съвършено!!!
    Мечта,отдаденост,доброта,смях и свобода!!!
    Който прочита стихът ти, от уважение,трябва да поставя-шестица.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...