3 may 2009, 20:05

Пъстро вълшебство

949 0 1

В едно пъстро и тихо вълшебство изпадам,
когато смирено до тебе застана
и времето спира в миг мълчалив, в който
завинаги бих могъл да остана.

Всеки път е така - когато
от твоите устни живота отпивам,
от възбуда гласът ми трепери,
а сетне – до късно нощес не заспивам.

И когато твоите длани
в моите длани усещам,
под краката ми Раят остава
и само слънчеви дни имам насреща.

Ден подир ден от моята обич
в душите на хората аз ще насаждам –
защото ти си моята малка магия
и всеки път щом те докосна – ще се прераждам.

03.05.2009 ... на Ади

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриан Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незабравимо!!!
    Съвършено!!!
    Мечта,отдаденост,доброта,смях и свобода!!!
    Който прочита стихът ти, от уважение,трябва да поставя-шестица.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...