В едно пъстро и тихо вълшебство изпадам,
когато смирено до тебе застана
и времето спира в миг мълчалив, в който
завинаги бих могъл да остана.

Всеки път е така - когато
от твоите устни живота отпивам,
от възбуда гласът ми трепери,
а сетне – до късно нощес не заспивам.

И когато твоите длани
в моите длани усещам,
под краката ми Раят остава
и само слънчеви дни имам насреща.

Ден подир ден от моята обич
в душите на хората аз ще насаждам –
защото ти си моята малка магия
и всеки път щом те докосна – ще се прераждам.

03.05.2009 ... на Ади