4 jun 2019, 6:31

Път

720 7 16

Пожарите в моята душа

все още не искат да утихнат!

Знам, че накрая ще опустошат

илюзиите на маски усмихнати.

 

Остатъци от залез ще горят.

И за изгреви ще напомнят.

Но любовта ми не ще изпепелят!

Животът ми е недопита стомна.

 

Жаждата все още ме зове!

На жадни обич ще раздавам.

Кой нажежени пирони кове

 за кръстната ми прослава?

 

Поврага!Какво от това?!

Чувствата ми обичат живота.

Нужни ли са моите слова?

Всеки сам си е Голгота.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Росица!
    Има мигове, когато желанието изпреварва в обратна посока времето...
  • "Остатъци от залез ще горят.
    И за изгреви ще напомнят."
    Поздравления за силата, за тази творба!
  • Веси_Еси, Красимира и 👼 13, благодаря ви за оценката и съпричастността!
    Какво друго да кажа за коментар...Но каквото е било в душата ми, вече съм го изповядал в стихове.
    Приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за успех в творчеството и преди всичко в личен план!😍
  • "Но любовта ми не ще изпепелят!
    Животът ми е недопита стомна." Желанието на любовта е да се осъществи, а пожарите, ах, пожарите, изгарят и топлят Поздрави, Стойчо!
  • Стойностна поезия твориш, Стойчо! За нас остава просто да се наслаждаваме и да се възхищаваме.... Благодаря ти!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...