4.06.2019 г., 6:31 ч.
Път
Пожарите в моята душа
все още не искат да утихнат!
Знам, че накрая ще опустошат
илюзиите на маски усмихнати.
Остатъци от залез ще горят.
И за изгреви ще напомнят.
Но любовта ми не ще изпепелят!
Животът ми е недопита стомна.
Жаждата все още ме зове!
На жадни обич ще раздавам.
Кой нажежени пирони кове
за кръстната ми прослава?
Поврага!Какво от това?!
Чувствата ми обичат живота.
Нужни ли са моите слова?
Всеки сам си е Голгота.
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Остатъци от залез ще горят.
И за изгреви ще напомнят."
Поздравления за силата, за тази творба! -
Веси_Еси, Красимира и 👼 13, благодаря ви за оценката и съпричастността!
Какво друго да кажа за коментар...Но каквото е било в душата ми, вече съм го изповядал в стихове.
Приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за успех в творчеството и преди всичко в личен план!😍 -
"Но любовта ми не ще изпепелят!
Животът ми е недопита стомна." Желанието на любовта е да се осъществи, а пожарите, ах, пожарите, изгарят и топлят
Поздрави, Стойчо! -
Стойностна поезия твориш, Стойчо! За нас остава просто да се наслаждаваме и да се възхищаваме.... Благодаря ти!
-
Рождество, живял за миг; и незнайна дата (все още)със самотен кръст...
Благодаря за коментара, Георги! -
Хареса ми...
И в себепознанието изкачваш своята Голгота. Накрая - кръст... -
Благодаря за коментарите и насърчението!
Светлана,Руми,желая ви да поддържате огъня на любовта в душите си! -
Сила се крие между редовете! А ти не спирай да раздаваш обич!
-
Нека не отихват пожарите ти!
-
Да, Младен... Всеки за себе си решава сам.Но душата е способна и на по-възвишени постъпки, защото превъзмогването на личното его е избор, който ни приближава към голямата цел-да изживеем живота си с Любов, която да завещаем след нас на следващите ни.
Както винаги с теб водим разговори; и дано да са полезни и за останалите.Защото не получават ли удовлетворение от беседите,ще се интересуват от това което ги привлича.В края на разговора ни:ние не сме Ватиканът,че да сме Наместник на Бога,но всеки от нас може да бъде вежлив с останалите, излиза по-скромно,но се цени.
Благодаря за коментара ти, който отново ме сторва словоохотлив, което не е привилегия. -
Благодаря за коментарите, оценяването и поздравите!
Мариана, Лидия, Яна и Иван, приемете моите приятелски поздрави! -
"Всеки сам си е Голгота". Но това е малката Голгота. Има, обаче и една голяма - която е за всички.
"Жаждата все още ме зове!
На жадни обич ще раздавам."
Диалектическо единство и жажда за добро, с която е пропито това твое чудесно стихотворение, Стойчо, за да се сбъдне:
"Остатъци от залез ще горят.
И за изгреви ще напомнят."
Да, точно любовта превръща "живота в стомна, която остава недопита"! Поздравление! -
Любовта е вечна! Този който я носи в сърцето си, нейната сила му проправя път през лабиринта на живота! Моите поздравления, Стойчо!
-
Силна поанта, но друго не се и очаква... Аплодирам таланта ти!
-
Еех, Стойчо! Отново ни жегваш с поезията си. Алитерацията в някои от строфите подчертава още повече замисъла на творбата.
"Жаждата все още ме зове!
На жадни обич ще раздавам.
Кой нажежени пирони кове..."
Приеми моите сърдечни поздрави и възхита от твоята риторика прекрасна!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Има мигове, когато желанието изпреварва в обратна посока времето...