4.06.2019 г., 6:31

Път

716 7 16

Пожарите в моята душа

все още не искат да утихнат!

Знам, че накрая ще опустошат

илюзиите на маски усмихнати.

 

Остатъци от залез ще горят.

И за изгреви ще напомнят.

Но любовта ми не ще изпепелят!

Животът ми е недопита стомна.

 

Жаждата все още ме зове!

На жадни обич ще раздавам.

Кой нажежени пирони кове

 за кръстната ми прослава?

 

Поврага!Какво от това?!

Чувствата ми обичат живота.

Нужни ли са моите слова?

Всеки сам си е Голгота.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Росица!
    Има мигове, когато желанието изпреварва в обратна посока времето...
  • "Остатъци от залез ще горят.
    И за изгреви ще напомнят."
    Поздравления за силата, за тази творба!
  • Веси_Еси, Красимира и 👼 13, благодаря ви за оценката и съпричастността!
    Какво друго да кажа за коментар...Но каквото е било в душата ми, вече съм го изповядал в стихове.
    Приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за успех в творчеството и преди всичко в личен план!😍
  • "Но любовта ми не ще изпепелят!
    Животът ми е недопита стомна." Желанието на любовта е да се осъществи, а пожарите, ах, пожарите, изгарят и топлят Поздрави, Стойчо!
  • Стойностна поезия твориш, Стойчо! За нас остава просто да се наслаждаваме и да се възхищаваме.... Благодаря ти!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...