Път
957
0
1
Път
По тежки пътища
вървим окъсани и дрипави,
студено е, наоколо е само
вледеняващ мраз.
Ний роби сме на низки ценности
и жертва сред хилядите алчности.
Любов, омраза, чужди са
и чувствата безлични.
Във сивота потънал е светът,
да смаже всяка искреност,
покълнала в душите ни.
Умираме във унес и съблазън,
че живеем
в едно безлично време,
родило новите абсурди,
което няма собствена история.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елеонора Миладинова Todos los derechos reservados
