Път
953
0
1
Път
По тежки пътища
вървим окъсани и дрипави,
студено е, наоколо е само
вледеняващ мраз.
Ний роби сме на низки ценности
и жертва сред хилядите алчности.
Любов, омраза, чужди са
и чувствата безлични.
Във сивота потънал е светът,
да смаже всяка искреност,
покълнала в душите ни.
Умираме във унес и съблазън,
че живеем
в едно безлично време,
родило новите абсурди,
което няма собствена история.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Миладинова Всички права запазени
