Apr 2, 2008, 9:36 PM

Път 

  Poetry » Phylosophy
682 0 1

 Път

По тежки пътища
вървим окъсани и дрипави,
студено е, наоколо е само
вледеняващ мраз.

Ний роби сме на низки ценности
и жертва сред хилядите алчности.
Любов, омраза, чужди са
и чувствата безлични.

Във сивота потънал е светът,
да смаже всяка искреност,
покълнала в душите ни.
Умираме във унес и съблазън,
че живеем
в едно безлично време,
родило новите абсурди,
което няма собствена история.

© Елеонора Миладинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??