26 ago 2007, 11:24

Път

  Poesía
947 0 4

Как да вярваш в живота и хората -

всеки миг е пълен с горчива тъга?

И в теб идва често умората,

и чувството, че не живееш сега.

 

Ти знаеш ли, живота е игра

и всичко хубаво е в заем взето,

но трябва да намериш във света

свойто лично място под небето.

 

Защото всеки своя път си има

и ти по своя гордо продължи,

но понякога прави си равносметка,

и назад с достойнстово погледни.

 

Изстрадай този свят, но обикни го,

в сърцето си го пресътвори,

за да остане мъничко след тебе,

като звезда във тъмни нощи да гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...