26 авг. 2007 г., 11:24

Път 

  Поэзия
632 0 4

Как да вярваш в живота и хората -

всеки миг е пълен с горчива тъга?

И в теб идва често умората,

и чувството, че не живееш сега.

 

Ти знаеш ли, живота е игра

и всичко хубаво е в заем взето,

но трябва да намериш във света

свойто лично място под небето.

 

Защото всеки своя път си има

и ти по своя гордо продължи,

но понякога прави си равносметка,

и назад с достойнстово погледни.

 

Изстрадай този свят, но обикни го,

в сърцето си го пресътвори,

за да остане мъничко след тебе,

като звезда във тъмни нощи да гори.

© Живка Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??