26 авг. 2007 г., 11:24

Път

946 0 4

Как да вярваш в живота и хората -

всеки миг е пълен с горчива тъга?

И в теб идва често умората,

и чувството, че не живееш сега.

 

Ти знаеш ли, живота е игра

и всичко хубаво е в заем взето,

но трябва да намериш във света

свойто лично място под небето.

 

Защото всеки своя път си има

и ти по своя гордо продължи,

но понякога прави си равносметка,

и назад с достойнстово погледни.

 

Изстрадай този свят, но обикни го,

в сърцето си го пресътвори,

за да остане мъничко след тебе,

като звезда във тъмни нощи да гори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...