26.08.2007 г., 11:24

Път

941 0 4

Как да вярваш в живота и хората -

всеки миг е пълен с горчива тъга?

И в теб идва често умората,

и чувството, че не живееш сега.

 

Ти знаеш ли, живота е игра

и всичко хубаво е в заем взето,

но трябва да намериш във света

свойто лично място под небето.

 

Защото всеки своя път си има

и ти по своя гордо продължи,

но понякога прави си равносметка,

и назад с достойнстово погледни.

 

Изстрадай този свят, но обикни го,

в сърцето си го пресътвори,

за да остане мъничко след тебе,

като звезда във тъмни нощи да гори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...