26.08.2007 г., 11:24 ч.

Път 

  Поезия
649 0 4

Как да вярваш в живота и хората -

всеки миг е пълен с горчива тъга?

И в теб идва често умората,

и чувството, че не живееш сега.

 

Ти знаеш ли, живота е игра

и всичко хубаво е в заем взето,

но трябва да намериш във света

свойто лично място под небето.

 

Защото всеки своя път си има

и ти по своя гордо продължи,

но понякога прави си равносметка,

и назад с достойнстово погледни.

 

Изстрадай този свят, но обикни го,

в сърцето си го пресътвори,

за да остане мъничко след тебе,

като звезда във тъмни нощи да гори.

© Живка Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??