Как да вярваш в живота и хората -
всеки миг е пълен с горчива тъга?
И в теб идва често умората,
и чувството, че не живееш сега.
Ти знаеш ли, живота е игра
и всичко хубаво е в заем взето,
но трябва да намериш във света
свойто лично място под небето.
Защото всеки своя път си има
и ти по своя гордо продължи,
но понякога прави си равносметка,
и назад с достойнстово погледни.
Изстрадай този свят, но обикни го,
в сърцето си го пресътвори,
за да остане мъничко след тебе,
като звезда във тъмни нощи да гори.
© Живка Иванова Всички права запазени