Път

3 abr 2010, 17:04

Poesía » Otra

641 0 0

Вървях, паднах
и там останах.
В мрак, самота,
студ и тъга.
Вечер, денем,
нощ и зора.
Видях ръка,
дръпна ме тя
далеч от света.
Ден след ден минава,
усмивката остава.
Но светът неразбран е -
за него щастие няма.
Не разбира той
моята промяна.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Път

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas