Път

3.04.2010 г., 17:04 ч.

Поезия » Друга

645 0 0

Вървях, паднах
и там останах.
В мрак, самота,
студ и тъга.
Вечер, денем,
нощ и зора.
Видях ръка,
дръпна ме тя
далеч от света.
Ден след ден минава,
усмивката остава.
Но светът неразбран е -
за него щастие няма.
Не разбира той
моята промяна.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Път

Свързани произведения

Коментари

Предложения