Път

Apr 3, 2010, 5:04 PM

Poetry » Other

643 0 0

Вървях, паднах
и там останах.
В мрак, самота,
студ и тъга.
Вечер, денем,
нощ и зора.
Видях ръка,
дръпна ме тя
далеч от света.
Ден след ден минава,
усмивката остава.
Но светът неразбран е -
за него щастие няма.
Не разбира той
моята промяна.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Път

Свързани произведения

Comments

Random works