6 feb 2007, 16:30

Път

  Poesía
975 0 2
От времето, прекарано без теб, избистрих себе си,
едва тогава осъзнах - не беше ти, бях аз...
Разбрах, когато капеха улуците,
а улиците мокри отразяваха града,
не ти си моята съдба,
а аз.
Когато блясъкът на слънцето ме заслепи
и вярвах си, че съм щастлива...
Намерих себе си, нали?
Честна, праведна и похотлива -
не бях достатъчна за теб.
Вървя напред,
подритвам опаковки от вафличките на децата.
Нима и ти си бил дете?
Спирам и поемам дъх,
далеч, за кой ли път,
но близо за последен...
Защото ти оказа се за мен
път, порядъчно неверен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...