6 feb 2007, 16:30

Път

  Poesía
973 0 2
От времето, прекарано без теб, избистрих себе си,
едва тогава осъзнах - не беше ти, бях аз...
Разбрах, когато капеха улуците,
а улиците мокри отразяваха града,
не ти си моята съдба,
а аз.
Когато блясъкът на слънцето ме заслепи
и вярвах си, че съм щастлива...
Намерих себе си, нали?
Честна, праведна и похотлива -
не бях достатъчна за теб.
Вървя напред,
подритвам опаковки от вафличките на децата.
Нима и ти си бил дете?
Спирам и поемам дъх,
далеч, за кой ли път,
но близо за последен...
Защото ти оказа се за мен
път, порядъчно неверен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...