Feb 6, 2007, 4:30 PM
Път
От времето, прекарано без теб, избистрих себе си,
едва тогава осъзнах - не беше ти, бях аз...
Разбрах, когато капеха улуците,
а улиците мокри отразяваха града,
не ти си моята съдба,
а аз.
Когато блясъкът на слънцето ме заслепи
и вярвах си, че съм щастлива...
Намерих себе си, нали?
Честна, праведна и похотлива -
не бях достатъчна за теб.
Вървя напред,
подритвам опаковки от вафличките на децата.
Нима и ти си бил дете?
Спирам и поемам дъх,
далеч, за кой ли път,
но близо за последен...
Защото ти оказа се за мен
път, порядъчно неверен...
едва тогава осъзнах - не беше ти, бях аз...
Разбрах, когато капеха улуците,
а улиците мокри отразяваха града,
не ти си моята съдба,
а аз.
Когато блясъкът на слънцето ме заслепи
и вярвах си, че съм щастлива...
Намерих себе си, нали?
Честна, праведна и похотлива -
не бях достатъчна за теб.
Вървя напред,
подритвам опаковки от вафличките на децата.
Нима и ти си бил дете?
Спирам и поемам дъх,
далеч, за кой ли път,
но близо за последен...
Защото ти оказа се за мен
път, порядъчно неверен...
© Мая All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздравления, Мая!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Изпълващ стих!
От времето, прекарано без теб, избистрих себе си,
едва тогава осъзнах - не беше ти, бях аз...
Поздрави!