Път
От времето, прекарано без теб, избистрих себе си,
едва тогава осъзнах - не беше ти, бях аз...
Разбрах, когато капеха улуците,
а улиците мокри отразяваха града,
не ти си моята съдба,
а аз.
Когато блясъкът на слънцето ме заслепи
и вярвах си, че съм щастлива...
Намерих себе си, нали?
Честна, праведна и похотлива -
не бях достатъчна за теб.
Вървя напред,
подритвам опаковки от вафличките на децата.
Нима и ти си бил дете?
Спирам и поемам дъх,
далеч, за кой ли път,
но близо за последен...
Защото ти оказа се за мен
път, порядъчно неверен...
едва тогава осъзнах - не беше ти, бях аз...
Разбрах, когато капеха улуците,
а улиците мокри отразяваха града,
не ти си моята съдба,
а аз.
Когато блясъкът на слънцето ме заслепи
и вярвах си, че съм щастлива...
Намерих себе си, нали?
Честна, праведна и похотлива -
не бях достатъчна за теб.
Вървя напред,
подритвам опаковки от вафличките на децата.
Нима и ти си бил дете?
Спирам и поемам дъх,
далеч, за кой ли път,
но близо за последен...
Защото ти оказа се за мен
път, порядъчно неверен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Всички права запазени
