Път
По булеварда с далечното странстване,
без посока в далечния път,
аз вървя като филм преразказван,
епизод, в който всички мълчат.
И навлечени модно, витрините греят,
улични стълбове - горди пазачи,
във гримаса превръщат ме,
когато се смея,
преследват ме в тъмното,
когато заплача.
И вървя, и не искам за нищо да зная,
като отворена книга прелиствам живота си,
- диалог незречен, тире, запетая
и неочаквано много въпроси!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светломира Симеонова Todos los derechos reservados
