Път

Jun 23, 2011, 4:20 PM

Poetry » Phylosophy

598 0 5

По булеварда с далечното странстване,

без посока в далечния път,

аз вървя като филм преразказван,

епизод, в който всички мълчат.

И навлечени модно, витрините греят,

улични стълбове - горди пазачи,

във гримаса превръщат ме,

когато се смея,

преследват ме в тъмното,

когато заплача.

И вървя, и не искам за нищо да зная,

като отворена книга прелиствам живота си,

- диалог незречен, тире, запетая

и неочаквано много въпроси!

Please sign in with your account so you can comment and vote.