Път
По булеварда с далечното странстване,
без посока в далечния път,
аз вървя като филм преразказван,
епизод, в който всички мълчат.
И навлечени модно, витрините греят,
улични стълбове - горди пазачи,
във гримаса превръщат ме,
когато се смея,
преследват ме в тъмното,
когато заплача.
И вървя, и не искам за нищо да зная,
като отворена книга прелиствам живота си,
- диалог незречен, тире, запетая
и неочаквано много въпроси!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светломира Симеонова Всички права запазени
