Път

23.06.2011 г., 16:20 ч.

Поезия » Философска

593 0 5

По булеварда с далечното странстване,

без посока в далечния път,

аз вървя като филм преразказван,

епизод, в който всички мълчат.

И навлечени модно, витрините греят,

улични стълбове - горди пазачи,

във гримаса превръщат ме,

когато се смея,

преследват ме в тъмното,

когато заплача.

И вървя, и не искам за нищо да зная,

като отворена книга прелиствам живота си,

- диалог незречен, тире, запетая

и неочаквано много въпроси!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.