Път
По булеварда с далечното странстване,
без посока в далечния път,
аз вървя като филм преразказван,
епизод, в който всички мълчат.
И навлечени модно, витрините греят,
улични стълбове - горди пазачи,
във гримаса превръщат ме,
когато се смея,
преследват ме в тъмното,
когато заплача.
И вървя, и не искам за нищо да зная,
като отворена книга прелиствам живота си,
- диалог незречен, тире, запетая
и неочаквано много въпроси!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светломира Симеонова Все права защищены
