9 jul 2011, 12:04

Път 

  Poesía » Filosófica
951 0 2
На Минчо Г. Минчев
До чертата и след нея търсим своя рай.
И кой чертата определя, и кой със думите играй?
Една греховност ни поваля,
с илюзии живота щом градим,
че преходна е всяка слава.
А истината дълго ни боли.
Открехваме ненужна властност,
отсяваме със лековерие дори
безоблачно присъствие на вяли страсти.
В измислен свят условности търпим.
Кога към себе си ще се обърнем ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Райкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??