9 jul 2011, 12:04

Път

1.1K 0 2

На Минчо Г. Минчев

 

До чертата и след нея търсим своя рай.

И кой чертата определя, и кой със думите играй?

Една греховност ни поваля,

с илюзии живота щом градим,

че преходна е всяка слава.

А истината дълго ни боли.

Открехваме ненужна властност,

отсяваме със лековерие дори

безоблачно присъствие на вяли страсти.

В измислен свят условности търпим.

Кога към себе си ще се обърнем

по този дълъг път - неизвървим -

през рамо своята греховност все прегърнали,

че земни сме?... Затуй ще ни боли!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...